В началото на бейзболния сезон 2002 Оуклънд Атлетикс губи (отново) на пазара най-добрите си играчи, които са привличени с огромни заплати от големите клубове. Генералният мениджър на отбора Били Бийн е принуден наново да изгради отбора си с едва една трета от бюджета на тима. Воден от постоянния си стремеж към победа, той залага на нова система, която предизвиква възмущение и недоверие в бейзболните среди. Мениджърът наема младия икономически анализатор Питър Бранд, според когото всяко нещо може да бъде изчислено.